Постинг
14.04.2013 04:07 -
Пролетен дъжд.
Пролетната прохлада му напомни, че лятото все още не е пристигнало. Потръпна. Огледа се - черни облаци бяха покрили красивото пролетно небе изпълнено със сладкопойни птички. Те нервно кръжаха около стрехите в очакване на дъжда.
"Дъжд." помисли си. " Не мога да си спомня дали обичам дъжда" . Замисли се. Блуждаещите мисли в главата му се опитаха да го измамят, но той бързо си спомни колко много беше обичал дъжда. Струваше му се, че това време е било преди хилядолетия. Опитваше се да преброи годините - една, две, три... шест години. Преди шест години се беше научил да обича малките неща в живота - включително и топлият пролетен дъжд. После беше пораснал и беше решил, че малките неща в живота не са важни - беше ги забравил. До този момент.
" Господи, в каква заблуда съм живял...Какво се е случило с мен? Къде съм бил през всичките тези години? Къде са били сетивата ми ? Къде е бил разумът ми? Та, нима има нещо по-прекрасно от пролетния дъжд! Нима има по-прекрасно нещо oт аромата на дъжд в топлия пролетен въздух? Нима има нещо по-прекрасно от капките, барабанящи по прозорецът на стаята?Нима има по-романтично нещо от разходка с любимия човек под пролетния дъжд ? През всичкото това време съм бил нищо повече от един глупак..."
Птичките вече не кръжаха. Бяха се сгушили една о друга под стрехите. Черните облаци бяха покрили цялото небе. Тътен разцепи въздуха. Първите капки дъжд полетяха към пролетната земя. Той се усмихна, извърна главата си към небето и зачака магическият дъжд да измие лицето му. Най-накрая беше щастлив.
"Дъжд." помисли си. " Не мога да си спомня дали обичам дъжда" . Замисли се. Блуждаещите мисли в главата му се опитаха да го измамят, но той бързо си спомни колко много беше обичал дъжда. Струваше му се, че това време е било преди хилядолетия. Опитваше се да преброи годините - една, две, три... шест години. Преди шест години се беше научил да обича малките неща в живота - включително и топлият пролетен дъжд. После беше пораснал и беше решил, че малките неща в живота не са важни - беше ги забравил. До този момент.
" Господи, в каква заблуда съм живял...Какво се е случило с мен? Къде съм бил през всичките тези години? Къде са били сетивата ми ? Къде е бил разумът ми? Та, нима има нещо по-прекрасно от пролетния дъжд! Нима има по-прекрасно нещо oт аромата на дъжд в топлия пролетен въздух? Нима има нещо по-прекрасно от капките, барабанящи по прозорецът на стаята?Нима има по-романтично нещо от разходка с любимия човек под пролетния дъжд ? През всичкото това време съм бил нищо повече от един глупак..."
Птичките вече не кръжаха. Бяха се сгушили една о друга под стрехите. Черните облаци бяха покрили цялото небе. Тътен разцепи въздуха. Първите капки дъжд полетяха към пролетната земя. Той се усмихна, извърна главата си към небето и зачака магическият дъжд да измие лицето му. Най-накрая беше щастлив.
5G (0) – Въведение към материалите за по...
Снощи за пореден път си дадох сметка как...
Уникално от Великата демоклатурация! Gla...
Снощи за пореден път си дадох сметка как...
Уникално от Великата демоклатурация! Gla...
Няма коментари