Постинг
14.04.2013 04:07 -
Пролетен дъжд.
Пролетната прохлада му напомни, че лятото все още не е пристигнало. Потръпна. Огледа се - черни облаци бяха покрили красивото пролетно небе изпълнено със сладкопойни птички. Те нервно кръжаха около стрехите в очакване на дъжда.
"Дъжд." помисли си. " Не мога да си спомня дали обичам дъжда" . Замисли се. Блуждаещите мисли в главата му се опитаха да го измамят, но той бързо си спомни колко много беше обичал дъжда. Струваше му се, че това време е било преди хилядолетия. Опитваше се да преброи годините - една, две, три... шест години. Преди шест години се беше научил да обича малките неща в живота - включително и топлият пролетен дъжд. После беше пораснал и беше решил, че малките неща в живота не са важни - беше ги забравил. До този момент.
" Господи, в каква заблуда съм живял...Какво се е случило с мен? Къде съм бил през всичките тези години? Къде са били сетивата ми ? Къде е бил разумът ми? Та, нима има нещо по-прекрасно от пролетния дъжд! Нима има по-прекрасно нещо oт аромата на дъжд в топлия пролетен въздух? Нима има нещо по-прекрасно от капките, барабанящи по прозорецът на стаята?Нима има по-романтично нещо от разходка с любимия човек под пролетния дъжд ? През всичкото това време съм бил нищо повече от един глупак..."
Птичките вече не кръжаха. Бяха се сгушили една о друга под стрехите. Черните облаци бяха покрили цялото небе. Тътен разцепи въздуха. Първите капки дъжд полетяха към пролетната земя. Той се усмихна, извърна главата си към небето и зачака магическият дъжд да измие лицето му. Най-накрая беше щастлив.
"Дъжд." помисли си. " Не мога да си спомня дали обичам дъжда" . Замисли се. Блуждаещите мисли в главата му се опитаха да го измамят, но той бързо си спомни колко много беше обичал дъжда. Струваше му се, че това време е било преди хилядолетия. Опитваше се да преброи годините - една, две, три... шест години. Преди шест години се беше научил да обича малките неща в живота - включително и топлият пролетен дъжд. После беше пораснал и беше решил, че малките неща в живота не са важни - беше ги забравил. До този момент.
" Господи, в каква заблуда съм живял...Какво се е случило с мен? Къде съм бил през всичките тези години? Къде са били сетивата ми ? Къде е бил разумът ми? Та, нима има нещо по-прекрасно от пролетния дъжд! Нима има по-прекрасно нещо oт аромата на дъжд в топлия пролетен въздух? Нима има нещо по-прекрасно от капките, барабанящи по прозорецът на стаята?Нима има по-романтично нещо от разходка с любимия човек под пролетния дъжд ? През всичкото това време съм бил нищо повече от един глупак..."
Птичките вече не кръжаха. Бяха се сгушили една о друга под стрехите. Черните облаци бяха покрили цялото небе. Тътен разцепи въздуха. Първите капки дъжд полетяха към пролетната земя. Той се усмихна, извърна главата си към небето и зачака магическият дъжд да измие лицето му. Най-накрая беше щастлив.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 766