Постинг
05.12.2013 05:51 -
Дупка.
Дупка. Тъмно е. Мирише на влага и пръст. Оглеждам се наоколо за да видя признаци на някаква светлина, но напразно. Светът около мен сякаш не съществува. Всичко, което имам е тази дълбока, тъмна и кална яма. Липсва стълба с която да се изкатеря по хлъзгавите стени. Сам съм. Но не физически. Което е по-страшният вариант.
Всякакви хора претендират, че са мои приятели. Но аз не ги усещам като такива. Те са просто сенки в моето ежедневие. Нямат значение. Нямат смисъл. Не са там когато имам нужда от тях. Не мога да говоря с тях за истинските неща. За нещата които имат смисъл.
Сам-самичък съм в "големият" град. Излизам навън и виждам отново само сенки. Сградите са сенки. Дърветата са сенки. Улиците, тротоарите, пейките, кучетата, хората... Те също нямат значение. Когато липсва щастие в живота ти нищо няма значение.
Значение... Всички се опитваме да намерим някакво "значение", някакъв смисъл. Аз също го бях открил - да съм всеотдаен към хората на които държа. Мислих си, че хората отвръщат по същия начин, по който ти си се обърнал към тях. Никога не съм грешал повече. Даряваш любов и щастие - получаваш безразличие и нещастие. Без да осъзнаваме, обичаме хората които ни нараняват. Противно на всякаква логика. Противно на всякакъв "смисъл".
Предателството на най-близките е едно от най-ужасните неща в света. От него не просто боли, от него се умира. Ужасно е да осъзнаеш, че доверието, което си вложил в някого е било използано срещу теб. Ужасно е да осъзнаеш, че доверието е най-голямата ти слабост.
Любов и омраза се сливат в едно. Анихилация. Също както когато материята и антиматерията се сблъскат - катаклизъм. Ужасен взрив вътре в теб. Виковете напират от гърлото ти. Предсмъртни тръпки побиват скованото ти от изненада тяло. Само за миг всичко добро в теб се изпарява. Винаги когато това се случи част от нас си заминава. Безвъзвратно.
Примирението. Рано или късно то идва. Светът не е създаден за да бъдем щастливи. Светът е нещастно и самотно място. Всеки е сам за себе си независимо какво претендира. Важи законът на джунглата - оцеляват само най-приспособените. Всеки който дръзне да направи светът по-добро място бива наказан. Наказанието - да живее сам в своята тъмна и влажна дупка докато смъртта го застигне.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 766
