Срамувам се от себе си. През цялото това време съм обвинявал другите за собствените си неуспехи. През цялото това време съм считал, че съдбата ми е в ръцете на едно момиче. И обичта ми е това, което ме е възпирало да бъда истински свободен. Срам ме е. Живота ми не е ничий, само мой си е. АЗ съм господар на собствения си живот. Не си ти, Ив. Не си, колкото и да се опитвам да се самоубедя, че си. Ти не си моята съдба. Ти си нещото, което ме възспира. Защо го правя ? Защо всеки път се връзвам ? Толкова много ли те обичам, че да загърбя дори и собственото си бъдеще ? А ТИ ЗАЩО ГО ПРАВИШ? Живей си живота и не ме занимавай с проблемите си. Нямам нужда от тях. И въпреки, че го знам, пак ще успееш да ме въвлечеш в тях. Злоупотребяваш с живота ми. Омръзна ми да съм нещастен заради теб. Писнало ми е отдавна. Не искам всичко ново, което ме застигне да бъде отхвърляно for the old time"s sake, заради теб. Стига! ИЗЛЕЗ ОТ ЖИВОТА МИ ВЕДНЪЖ ЗА ВИНАГИ!