Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2013 02:51 - Лято '13.
Автор: sorrowfulwolf Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1759 Коментари: 1 Гласове:
5



         Обичам лятото. Толкова много го обичам, че съм си обещал като "порасна" и стана "голям", да си купя къща някъде в южното полукълбо и когато тук настане зима, да се местят там :) Примерно, Австралия. Обичам всичко, ама абсолютно всичко свързано с лятото. Няма нещо, което да ми пречи, което да ме дразни и което да мразя. Просто няма. Обичам си го. И когато септември започне да свършва, ми става доста меланхолично... За това си пазя бутилка "вино от глухарчета", за да ме развеселява, когато ми стане тъжно. Мое си вино, лично производство :) То не е като обикновеното вино. Специално е. Специална рецепта, специално производство. Всичко му е специално, също както лятото, чието чедо е то всъщност. Това специално вино съдържа в себе си множество скъпи спомени, внимателно подбрани от производителя . Някой са хубави, други горчиви - все пак всяко вино трябва да е леко горчиво, за да е хубаво. Дори и това специално вино. Отпивайки от него през дългите зимни нощи, отново усещаш порива на лятото да се надига в гърдите ти. Усещаш топлият вятър, който гали косите ти. Горещият пясък под краката ти. Жаркото слънце върху лицето ти. Затваряш очите си и ги виждаш - приятелите, роднините, колегите, пък дори и непознатите, оставили отпечатък в лятото ти. Спомням си за първата откъсната череша, ябълка, праскова, кайсия. Спомням си колко красив е Ахтопол през лятото. Спомням си за първият път на море, за първото(и последно) ужилване от медуза. За безброй многото намазани филийки с пастет, поръсени със сирене и нарязан домашен домат. За първата прочетена книга на плажа( "Мечът на Атила" ?). За красивите залези, които не пропусках да наблюдавам, макар и от работното място. И колко спокойно е морето тогава...  Спомням си за незабравимият месец с човек, когото искрено обичам. Пък макар и да не си признавам, че е така... :) 
           След това идва ред на първата узряла смокиня, един от първите предвестници на края на лятото. Нощите стават по-дълги. По-студени. И постепенно, без да се усетиш... лятото вече го няма. Няма ги лястовичките под стрехите, няма ги щъркелите из полетата. Няма ги леките летни дрехи. Няма ги доматите в градината. Няма я жизнеността у мен. Есента е пристигнала. Но за мое щастие, виното от глухарчета перфектно върши своята работа - да поддържа пламъка жив до настъпването на следващото лято. И тъй. С това приключи лято две хиляди и тринайсто.



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sorrowfulwolf - .
23.11.2013 02:17
анонимен написа:
Как я караш?


Oчаквам следващото лято :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sorrowfulwolf
Категория: Лични дневници
Прочетен: 109533
Постинги: 79
Коментари: 181
Гласове: 766
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031