Постинг
21.08.2012 22:31 -
Тънката граница.
Автор: sorrowfulwolf
Категория: Лични дневници
Прочетен: 921 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 22.08.2012 00:57
Прочетен: 921 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 22.08.2012 00:57
Егати, колко тънка била границата между любовта и омразата...Изненадан съм как само за броени седмици човекът на когото се възхищаваш може да се превърне в най-големият ти дразнител... Може би най-накрая съм свалил кърваво-розовите очила ? Крайно време беше...
Чувствам се странно. В мен се води тежка битка между любовта и омразата. Не чак толкова странен е факта, че и двете чувства са породени от един и същ човек - момичето, която обичам и мразя същевременно.
Омраза... Думата е почти толкова пропита с негативизъм колкото е и самата омраза. Какво мразя аз ? Да ме лъжат. Да ме злепоставят. Да ми обещават, но да не изпълняват. Мразя и кретенията. И като че ли е ирония на Съдбата, че ти изпълни всички условия, за да спечелиш омразата ми - излъга ме, злепостави ме, обеща ми, но не го изпълни... и бавно но постепенно започваш да се обезличаваш и да се превръщаш в кретен. Честито.
Дразниш ме! Ненавиждам те! Мразя те! А само преди няколко седмици всичко беше приказка. Беше. Но ти я развали. Защо ? Защо ?! Всъщност, вече не искам да знам... Вече няма значение. А когато няма значение, отговорите престават да бъдат важни.
Как да продължа ? Да бягам или да остана ? Да те обичам или да те мразя ? Въпроси, които вече нямат значение. Ти го отнесе със себе си. Но... ти сама направи своят избор. Кой съм аз, че да решавам вместо теб ?
И още, и още, и още... Като че ли мога да давам безкрай причини да те мразя, но не мога да се сетя дори и за една, която да обяснява любовта ми към теб. Странно е. Никога не съм си задавал сериозно въпроса "Защо по дяволите те обичам?". Може би ако го бях направил по-рано, днес нямаше да съм толкова разочарован от теб. Защото отдавна щях да съм се разграничил от теб и от всичко свързано с теб. А може би сега е именно подходящият момент да се разгранича ? Може би Нед е прав ? Дали би се усетила на къде вървиш ако загубиш двама от най-скъпите си приятели ? Струва ли си жертвата ?Не знам.. Не знам. Искам да вярвам, че все още можем да те върнем в правилния път. Или поне този, който ние считаме за правилен. Искаме си обратно онова момиче, в което и двамата бяхме безнадеждно влюбени. Не знам... Но докато узная, вече няма да съм принцът - просяк, търсещ твоето постоянно одобрение и внимание. Омръзна ми. Изморен съм... Почивка.
P.S "... изтривам своя грим и изчезва твоя принц сега."
Чувствам се странно. В мен се води тежка битка между любовта и омразата. Не чак толкова странен е факта, че и двете чувства са породени от един и същ човек - момичето, която обичам и мразя същевременно.
Омраза... Думата е почти толкова пропита с негативизъм колкото е и самата омраза. Какво мразя аз ? Да ме лъжат. Да ме злепоставят. Да ми обещават, но да не изпълняват. Мразя и кретенията. И като че ли е ирония на Съдбата, че ти изпълни всички условия, за да спечелиш омразата ми - излъга ме, злепостави ме, обеща ми, но не го изпълни... и бавно но постепенно започваш да се обезличаваш и да се превръщаш в кретен. Честито.
Дразниш ме! Ненавиждам те! Мразя те! А само преди няколко седмици всичко беше приказка. Беше. Но ти я развали. Защо ? Защо ?! Всъщност, вече не искам да знам... Вече няма значение. А когато няма значение, отговорите престават да бъдат важни.
Как да продължа ? Да бягам или да остана ? Да те обичам или да те мразя ? Въпроси, които вече нямат значение. Ти го отнесе със себе си. Но... ти сама направи своят избор. Кой съм аз, че да решавам вместо теб ?
И още, и още, и още... Като че ли мога да давам безкрай причини да те мразя, но не мога да се сетя дори и за една, която да обяснява любовта ми към теб. Странно е. Никога не съм си задавал сериозно въпроса "Защо по дяволите те обичам?". Може би ако го бях направил по-рано, днес нямаше да съм толкова разочарован от теб. Защото отдавна щях да съм се разграничил от теб и от всичко свързано с теб. А може би сега е именно подходящият момент да се разгранича ? Може би Нед е прав ? Дали би се усетила на къде вървиш ако загубиш двама от най-скъпите си приятели ? Струва ли си жертвата ?Не знам.. Не знам. Искам да вярвам, че все още можем да те върнем в правилния път. Или поне този, който ние считаме за правилен. Искаме си обратно онова момиче, в което и двамата бяхме безнадеждно влюбени. Не знам... Но докато узная, вече няма да съм принцът - просяк, търсещ твоето постоянно одобрение и внимание. Омръзна ми. Изморен съм... Почивка.
P.S "... изтривам своя грим и изчезва твоя принц сега."
I hate everything about you, why do I lo...
the Cribs - I LOVE TO HATE MY SUNGLASSES
Обичам да те мразя!
the Cribs - I LOVE TO HATE MY SUNGLASSES
Обичам да те мразя!
Търсене
За този блог
Гласове: 766
