Помниш ли 
как стояхме на брега
с глави в облаците,

          Толкова ли сме се променили за две години ? Не мога да повярвам...  Тази снимка... Тази снимка... Там си само моя.... Само моя... 
          Един бегъл поглед ме накара да си спомня толкова много неща. Толкова много неизпълнени ...

     Нулев напредък. Всъщност дори вървиш назад. Там, където няма бъдеще, където има само минало. Не можеш да живееш в миналото си, момиче. Не можеш... Чудя се само, защо не можеш да го осъзнаеш ? Кое замъглява преценката ти ?  Ако знаеш...

Е, не... Това вече на нищо не прилича... Нарочно ли го правиш ?!

Махай се... Не ми напомняй за себе си. Не искам да се завръщам отново на онова място, при онази страшна тъмнина... и тишина, в които стоях толкова дълго време... Махай се... 

       Все по-малко неща ме задържат в този град. Всъщност...  Стига да реша - събирам си и без това малкото лично мои вещи и... където ме отвее вятъра.  Не ми остана нищо в този град. Преди ме задържаше малкото останала надежда, че неща...

        Поредната изпита чаша чай. Поредната изслушана "депресарска" песен... Меланхолията ме завладява... И...толкова.
        Отново съм поставен в позиция "шах".  Отново не очаквах този ход. Отново не зная какво да правя... За това...п...

       Обичаш го? Добре... И другия ли обичаш...? Добреее, някак си ще го приема. Обичаш ги и двамата - какво толкова...А мен? Да, мен... Кучета ме яли? Добреее, това вече няма как да го приема... Не съм ти "мъжка приятелка", момиченце. ...

       Не си го изкарвай на мен. Опитах се да те предупредя, опитах се да те защитя, опитах се да ти дам алтернатива... Е, с лека ръка ти ме отхвърли. Сега не мога да кажа нищо друго освен "Честито".  

Понякога просто се чувствам безсилен пред чувствата си... Омразата бавно, но сигурно ме завладява... Спирам. Нямам сили да пиша...Омразата ги изсмука... 

  Разбира се, когато седна за да напиша нещо, всички неща за които предварително съм решил, че ще пиша, се изпаряват от главата ми... По дяволите, такива "брилянтни" идеи ми идват понякога, че ме е яд, че нямам компютър в главата си на к...

     Поредно прибиране към отдалеченият ми квартал. Поредно прибиране пеша, сам, в мрака. Поредно прибиране, в което най-страшното нещо не са тишината и тъмнината, а собствените ми мисли... Поредно прибиране след поредната безмислена сре...