Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2012 22:13 - Лошата страна на живота.
Автор: sorrowfulwolf Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1469 Коментари: 1 Гласове:
3



     Понякога животът ме изненадва със своята откровена бруталност. В един момент си щастлив, радваш се на породилите се обстоятелства. Всичко изглежда едва ли не перфектно. И започваш да си мислиш, че то ще си остане така за винаги, че за винаги ще притежаваш нещо или някого. И това се оказва една огромна заблуда, един огромен балон, който предстои да се спука...

      Самият живот е доста крехък. Особено човешкият... Но трябва да се случи някаква шибана трагедия за да го разбереш... След това ти трябва "малко" време за да осъзнаеш какво точно се е случило. Да осъзнаеш, че никога повече няма да разговаряш, да се смееш, да тъжиш с този човешки живот. Да осъзнаеш, че той си е заминал за винаги от тази Земя. Тъжно е... колко много мечти ще останат неизпълнени. Колко много неща останаха неизказани... Но кой ти е очаквал да се случи нещо такова... Кой ти е очаквал да се случи най-лошото точно когато всичко е планувано с месеци напред? Не и аз. Не и моето семейство...

    От друга страна отново се убедих колко по детски наивен съм. Fool me once, shame on you, fool me twice - shame on me. Само дето не се хващам на въдицата за втори път. Кой точно е - отдавна не броя. Дори още се чудя как успях отново да се вкарам в същият онзи филм, от който сънувах кошмари... Още не осъзнавам как бих могъл да се влюбя в най-неправилният човек съществуващ на тази Земя. И ето, че резултатите са на лице - отново съм сам и с разбити мечти. Но това вече не ми прави впечатление... Това ми състояние отдавна се бе превърнало в моето перманентно такова. За това и не бях особено изненадан когато разбрах за поредната глупост, която главата и успя да сътвори... И най-лошото -- продължавам упорито да се натискам на мястото си. Изглежда съм "доволен" от статуквото...

    Това стечение на обстоятелствата отново ме връща там, където винаги съм бил - затворен в себе си. Един основен въпрос се върти из главата ми - Не трябваше ли това да бъде перфектното лято ? Та нали толкова дълго време го бях планирал ? Отговорът е ясен - да, трябваше. Но не това си бе помислил живота. Не това бяха неговите планове. Предполагам тези които казват, че е глупаво да правиш планове за цял живот, когато не си господар дори на утрешния ден са били изключително прави... Толкова прави, че дори е стряскащо... Уви, някой уроци за живота трябва да бъдат научени по трудния начин...

P.S. Почивай в мир! Прости ми! Ще се срещнем скоро, където и да си!  




Тагове:   смърт,   Marillion,   болка,   живот,   тъга,   свят,   любов,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. pevetsa - Съжалявам,
01.08.2012 13:12
за загубата ти, и споделям болката :((((
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sorrowfulwolf
Категория: Лични дневници
Прочетен: 63950
Постинги: 79
Коментари: 182
Гласове: 766
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31