Welcome to the diary of a man that lost his mind so long ago

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.04.2012 01:27 - Мечта... ?

Автор: sorrowfulwolf Категория: Лични дневници

Прочетен: 1163 Коментари: 5 Гласове:

Имам нова мечта... Ах, колко е хубаво да имаш мечти! Но най-приятни са осъществяемите мечти... И моята е точно такава! Не искам много! Не искам неизпълнимото и невъзможното! Просто искам да споделя моментът с жена, която обичам там... Там, където изживях най-хубавите години от моето детство - на "занемареният" басейн с високата кула... Занемарен в кавички, защото той беше всичко друго, но не и изоставен... От както се помня там винаги е имало хора през топлите месеци - дали са се събрали на по бира, дали са се събрали просто ей така, с идеята да прекарат малко повече време заедно, дали са отишли с идеята да завържат нови запознанства... Обичам това място. И това, че в момента прекарвам по-голямата част от свободното си време в друг град не ми пречи да го обичам дори повече. Тази вечер е доказателството за това... Изпитах меланхолия за изминалите дни и в същото време радост, че отново се завръщам там. И песните на нощните птици... Опияняващи. И звездите! Никъде другаде в целия град звездите не са така ярки! По дяволите... Остарявам... Все още не мога да повярвам, че изминаха пет години... Половин десетилетие от както преоткрих света и пренаредих ценностите си. Момент който винаги ще помня... Лято, което никога няма да забравя. Аз и моите приятели поставихме толкова високо летвата през това лято, че се съмнявам, че някога отново дори ще се доближим до нея. Фактите говорят за това лято - пет години по-късно ние сме по-близки от всякога... Въпреки, че някой вече не са сред нас... Въпреки, че всички сме се променили доста от тогава - пораснали сме. Някой от нас вече са студенти, други са абитуриенти... Времето си тече...
И така докато си тече, усещам как ефекта на двата литра бира, които изпих отминава... Приятното опиянение отстъпва място на трезвата мисъл... Абстрактното мислене отстъпва на ежедневното. За съжаление меланхолията не си отива с бирата... Тя си остава с мен - може би завинаги. Там, от лявата страна. В сърцето. За да ми напомня завинаги, че сме били деца. Че някога всичко е изглеждало като приказка... Че някога мечтите ни са изглеждали реални и напълно осъщесетвими...