Постинг
10.11.2010 01:53 -
Филм ли бе да го опишеш...
Филми много. Актьори много.Герои още повече... Но когато ти си от "второстепенните" герои, ситуацията изобщо не изглежда розова. Все се утешаваш с думи от сорта на "Това е временно. Само докато те разберат истинския ми потенциал. Тогава ще се издигна и ще стана звездата на филма!" Да, бе. Dream on. От колко време си го повтарям това ? 4 години ? Станаха ли толкова? И какво постигнах за тези 4 години? Нещо да съм извоювал? Нещо да съм НАПРАВИЛ изобщо? Не! 4 години се скатавах като мишок в дупката си и просто наблюдавах филма още от снимачната площадка. А той филма си тече... Актьорите се сменят, героите се променят. А аз си стоях същия и все повече се отдалечавах от главната роля във филма!
Виждаш ли, познавам се с една от актрисите. С нея сме на снимачната площадка от самото начало. Тя, по заобиколен път, ми подсказва, че иска да се отделим и да си направим свое студио и да си снимаме свои филми! Но в същото време не иска да напусне стария... Жени бе, жени! Питам я, аз, защо бе, моме, така? Явно още виждаш смисъл в стария ?А тя ми вика не. Аз отдавна съм видяла, че стария филм вече не струва. Не ми харесва сюжета му в последно време. Няма смисъл вече. Но не знам как да му кажа на продуцента, че искам да си ходя. Аз, да не я насилвам да решава по-бързо, си мълча и само се усмихвам на думите й. И чакам! Чакам я тая мома, вече втора година да реши! А тя все отлага. Чакай, вика ми, да видя новия епизод ако е хубав, може да остана, ако не ми хареса, идвам при тебе и ще си направим наше си студио! В последно време обаче, все мълчи! Мълчи и мълчи! Говори ми само глупости и нищо по същество. Не знам , сигурно си мисли, че съм забравил. Но толкова лесно ли забравя душата даденото обещание? Не, моме. Не разчитай на това. Искам да направиш своя избор. Не мисля, че е толкова труден. Просто го направи. Аз отдавна направих моя. Сега е твой ред. Спри да правиш "нулеви стъпки", а направи една голяма истинска стъпка в правилната посока!
Виждаш ли, познавам се с една от актрисите. С нея сме на снимачната площадка от самото начало. Тя, по заобиколен път, ми подсказва, че иска да се отделим и да си направим свое студио и да си снимаме свои филми! Но в същото време не иска да напусне стария... Жени бе, жени! Питам я, аз, защо бе, моме, така? Явно още виждаш смисъл в стария ?А тя ми вика не. Аз отдавна съм видяла, че стария филм вече не струва. Не ми харесва сюжета му в последно време. Няма смисъл вече. Но не знам как да му кажа на продуцента, че искам да си ходя. Аз, да не я насилвам да решава по-бързо, си мълча и само се усмихвам на думите й. И чакам! Чакам я тая мома, вече втора година да реши! А тя все отлага. Чакай, вика ми, да видя новия епизод ако е хубав, може да остана, ако не ми хареса, идвам при тебе и ще си направим наше си студио! В последно време обаче, все мълчи! Мълчи и мълчи! Говори ми само глупости и нищо по същество. Не знам , сигурно си мисли, че съм забравил. Но толкова лесно ли забравя душата даденото обещание? Не, моме. Не разчитай на това. Искам да направиш своя избор. Не мисля, че е толкова труден. Просто го направи. Аз отдавна направих моя. Сега е твой ред. Спри да правиш "нулеви стъпки", а направи една голяма истинска стъпка в правилната посока!
1.
анонимен -
като за начало спри да вървиш неп...
14.12.2010 14:02
14.12.2010 14:02
като за начало спри да вървиш непрекъснато срещу мен
спри да ми пречиш
ако може да се запозная неангажиращо с главния герой и сценария на твоя филм
цитирайспри да ми пречиш
ако може да се запозная неангажиращо с главния герой и сценария на твоя филм
2.
анонимен -
Докато го четох се сетих за тази песен
31.01.2011 11:10
31.01.2011 11:10
"Нашият танц" - Цвети Чендова
Ти - на север, аз - на юг.
Черно-бял света на полюси с теб делим.
Филм по нашите следи снимаме,
но от любовен става ужас и...
От нямото кино тъжен финал,
с тебе сме, смеем се,
времето спира с нашия танц -
една напред, две назад.
С теб не сме сами, чуваш ли!
Лудост редува скучните ни вечери.
Разбивах за теб вратите си всеки път
и тръгвам по забранените ти улици.
От нямото кино тъжен финал.
С тебе сме, смеем се,
времето спира с нашия танц -
една напред, две назад.
Вървим и мълчим в този филм черно-бял
и никой не ни е разбрал...
Ти или аз?
Кой от нас носи тази вина?
Ще тръгне последният влак...
От нямото кино тъжен финал.
С тебе сме, смеем се,
времето спира с нашия танц -
една напред, две назад
цитирайТи - на север, аз - на юг.
Черно-бял света на полюси с теб делим.
Филм по нашите следи снимаме,
но от любовен става ужас и...
От нямото кино тъжен финал,
с тебе сме, смеем се,
времето спира с нашия танц -
една напред, две назад.
С теб не сме сами, чуваш ли!
Лудост редува скучните ни вечери.
Разбивах за теб вратите си всеки път
и тръгвам по забранените ти улици.
От нямото кино тъжен финал.
С тебе сме, смеем се,
времето спира с нашия танц -
една напред, две назад.
Вървим и мълчим в този филм черно-бял
и никой не ни е разбрал...
Ти или аз?
Кой от нас носи тази вина?
Ще тръгне последният влак...
От нямото кино тъжен финал.
С тебе сме, смеем се,
времето спира с нашия танц -
една напред, две назад
Търсене
За този блог
Гласове: 766
